Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Древността

    Само Древността съществува и мистерията на Съвършения Бог. Древността всякога е съществувала. Във Вечността си Душа; в Древността си Дух, но има нещо, което е по- дълбоко от Духа. Когато Абсолютът се е ограничил, родила се е Древността. Когато Древността се е ограничила, родила се е Вечността. Когато Вечността се е ограничила, родило се е времето. В Древността има само една необятна Пълнота и Безмълвие.

    Древността - това е пречистото съзнание, което е изпълнено с еликсира на Безмълвието и Пълнотата. Само на Истината е позволено да влезе в Древността. Древността е наситеност със скрития Бог. В Древността - тук ти не си вечен, ти си погълнат, ти си безкраен. Великата Древност е съставена от Мистерия, от Чисто Нищо. Смисълът не е от този свят, нито от отвъдния. Смисълът е Мистичен. Смисълът е отчасти във вечността и цялостно в Древността.

    Древността е Велика Мистерия. Древността е създадена от Дух и Истина, а Вечността - от Душа и Любов. Абсолютът живее над Древността. Той я е създал от Себе Си, тя е Неговото излъчване. Силата на Древността е в Тайнството на Безупречността, това е Богоподобието - подходът към Мистериозната Сила. Колкото повече се завръщаме към Древността, толкова повече се завръщаме към Скрития Мистериозен Всеводител.

    В Древността осъзнаваш своето Безмълвие. Във Вечността осъзнаваш своята Любов, а във времето осъзнаваш своята ограниченост - сътвореност. Вечните са в Бога, а Древните са в Абсолюта - в Неговата Мистерия. Древността е свръхреална. Древността е несподелима, неизразима - такава е Мистерията на Бога, защото Свръхценното е несподеленото.
    Из книгата “Мистерията Бог”, 2018