Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Дзен

    Що е Дзен? Дзен е състоянието да виждаш лекотата във всичко.

    Дзен не е логика, не е религия, не е философия. Дзен е състояние на Пустотата, състояние на Безкрая.

    В Дзен нищо друго не проучваш така, както себе си.

    Дзен е такова заживяване в лекотата, че този свят отстъпва мястото си и става лек като вятър.
    Из лекция “Дзен - учението за лекотата” на 03.09.2019 г.
    Дзен е едно от най-странните неща в света. Дзен се радва на самотата, както хората се радват на слънцето. Светът наоколо се разпада, а Дзен процъфтява и ще процъфтява все повече.

    В Дзен няма никакво очакване на страшен съд, както и в Дао. Няма свещени книги, няма месии и пророци. В Дзен няма какво да се очаква, просто живей правилно. Това е решението. Това са също думи на простотата.

    Дзен е “религия”, на която не са нужни книги, дори и свещени книги. Това, което е нужно на Дзен, е правилен живот. Те се концентрират върху тази идея, наречена правилен живот. Това означава пробуден, истинен живот. Тук няма нужда от месии и пророци.

    В Дзен казват: Пустотата постоянно ни поздравява. Това означава, че всичко, което виждаме наоколо, като започнем от камъчетата, листенцата, дърветата и т.н., всичко ни поздравява. Това са идеи на пустотата.
    Из “Сияещата мъдрост"
    Дзен е безмълвна мъдрост отвъд всяка мисъл. Това е мъдростта на безмълвието.

    За Дзен не е важно дали се намираш в светлина или в мрак, дали си щастлив или си нещастен, или в трудност. Важно е дали проумяваш същността си, дали проявяваш своята Пустота, т.е. дали действаш и мислиш чисто.

    В Дзен не са важни никакви мнения, никакви възгледи, никакви учения. Важното в Дзен е имаш ли присъствие, т.е имаш ли душа, имаш ли Дух, имаш ли Пустота, т.е имаш ли основа, изначалие.
    Из “Сияещата мъдрост"
    Дзен е естествената, Първоначална Природа. Дзен е Вяра в Изначалната ни Съвършена Природа. Както знаете, Църквата казва, че в миналото изначално сме били грешни. Това е съвсем погрешно. Дзен казва, че изначално сме били безгрешни – просто трябва да се завърнем. И ако изхождаме от тази позиция, ще се стараем да действаме колкото можем по-безгрешно. Дзен е Древната форма на нашия живот – това означава Дзен.

    Къде е отговорът на живота? Отговорът е в твоето абсолютно усещане за Покой. Ако си стигнал дотам да няма какво да питаш Бога – ти си постигнал Дзен. Ако имаш и най-малкото въпросче, микроскопично – ще почакаш: Дзен още не е дошъл. Дзен – това е просто Пробуденост и Лекота. Тука Пробуденият живее естествено в своята Вечност. Той не я търси – той я живее.

    Дзен е много пряк. Неговото естество е естеството на Бога: много просто, много искрено – толкоз просто, че може да не разбереш какво иска да ти каже. Дзен действа като Истината. Дзен – това е методът, който води до Себепознанието.
    Дзен е същото като да продаваш вода край извора – проста работа! Искам да кажа: Дзен е много ясен и много неуловим. Хем е ясен, хем е скрит.

    Дзен е Ръкопис от Светлина. Тука няма Свещени писания, в Дзен. Просто Простотата е достатъчна – тя е Яснотата, която е Правият Път. Няма нужда от никакви авторитети, никакви свещени книги. Значи, Дзен е Ръкопис от Светлина – Чисто Писание без примеси и затова е много трудноразбираем: понеже е толкова просто, като чистата вода.

    Дзен погледът е много странен. Той вижда Красота и в съсипания живот. Забележете: Красота и в съсипания живот! Има я, тя е там. Дали ще я видиш, зависи от това дали си в Дзен. Дзен вижда Красота и в разочарованията. Пълно е с очарование!

    Дзен вижда Красота и в провалите, защото в Дзен всичко е неповторимо красиво – неповторимо красиво: не може да се повтори после таз Красота. Дзен живее в неумираща Светлина. И това е стихът в Библията: „Да се освети Твоето Име“. Тука този стих е изпълнен тотално. Не се тълкува, не се разбира, не се практикува – просто в него се живее.

    Един Дзен Учител не се интересува има ли Бог, има ли Рай, има ли Ад, има ли задгробен живот. Той не си губи времето с тез неща. Той е устремен единствено към Истината – и тя го учи безмълвно и го въвежда във Великата Пълнота. Дали има Бог, или няма Бог – няма значение: той постига Целта. Без спорове, без разговори: той е съсредоточен в Истината. А пък има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината.

    В Дзен, Бог не е човек – а самата Безкрайност, самият чуден Живот: естествен, прост, искрен, смислен Живот. Това е чудният Живот, Който всякога е в Безкрая. И тука е в Безкрая, и в Отвъдния свят пак е в Безкрая. Реалността според Дзен не е човек, а е Безкрайност. В Дзен няма Бог Творец и Бог Начало – това е глупаво и немислимо в Дзен.
    Дзен не спори: той живее в Немислимото, той живее в Бога, без да спори за Него и без да говори за Него.
    Западът е мислене, а Дзен не е мислене. Дзен е Чиста Духовност, Чиста цивилизация, живееща в Духа на Истината. Докато има мислене, има противоречия – има Бог, има и Дявол. В Дзен няма нито Бог, нито Дявол, а само Пълнота, Истина и Безкрайност. Такъв е Подходът на Дзен. Никога там няма противоречия. Когато дойде Истината, Дзен казва: противоречията просто изчезват. Западът мисли с противоположности, с ума си. Дзен мисли с Духа си и живее в Духа си.
    В Дзен мисленето е изчезнало: то се е сляло с Покоя, то е погребано. Дзен е влязъл във Великото Безначално – другото име на Бог, другото име на Истината.
    из лекция, изнесена на 02.06.2015, Варна