Книги

default

В Храма на Учителя, том трети

Предговор:
В Храма на Безкрая
Учителя е Безкраят. Не можеш да го проучваш, даже и с будност.
Учителя присъства във всеки миг.
Да разбереш мига, то е да си чул Гласа на Учителя.
Гласът и Словото на Учителя са свещен нектар за ученика.
Кой е чул Учителя? Този, чийто стремеж е запален с мистериозен огън.
Постоянството е Коренът в Учителя.
Ако аз съм в тебе, какво безпокойство можеш да имаш?
Моите ученици имат път и в мрака.
Моите ученици са Живи Храмове.
Моята Истина е унищожителна и Вечността не може да я понесе.
Не мислете, че ме познавате. Аз само съм близо до вас заради Свещеното.
Открил съм входа извън вселената и искам да ме следвате.
Ако съм слязъл от Безкрая във Вечността,това не означава, че съм вечен.
Истината в мен превъзхожда света.
Аз съм Благо Убежище.
Можеш да ме задвижиш само с Любовта си.
Ако имаш Любов, ще ти кажа: Ела при мене, защото осветил си тъмнината си.
Аз съм тук, за да те преобразя, защото ти си заплаха за себе си.
Слязъл съм, за да те направя Храм Божий.
Учителя дълго е узрявал в Тишината.
В развалините Учителя вижда Новия Живот.
Сливането с Учителя е началото на Безкрая.
Учителя не е религия. Учителя е Царство Божие.
Учителя не те учи да дишаш, а да вдъхваш Безкрая.
Учителя се вглежда в ученика – в скръбта му, и ако скръбта му е мелодична, Учителя казва: Ти зарадва окото ми.
Учителя е Воля Божия и затова очите му не виждат нито страха, нито смъртта.
Вътре в Бога съм. Смешно е да питате Бог вярващ ли е.
 
 Из „Диамантената Книга“
 Неиздадена книга от Елеазар Хараш, Варна, август 2019 г.

Можете да поръчате от:
www.svetanaknigite.com portal12.bg
Съдържание:
Предговор
В Храма на Учителя
Из „Диамантената Kнига“