Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Вярата

    Вярата е дълбоко вътрешно отношение, което черпи огромна сила от Бога.

    Човекът на вярата не е религиозен, а истинен; той говори малко, кратко, чисто и ясно. Вяра с нечисти постъпки е лицемерие.

    Човекът на вярата е духовен, не държи на показност; той е скромен, уверен и смирен.

    Истинно вярващият има любов към врага, а това означава обезсилване на врага. Около истинно вярващия има кръг от чистота и смиреност.

    Вярата е чисто духовно пътешествие към Бога, а не умствено. Вярата е твърдо завръщане в Истината и Покоя, а вярванията са умствени игри и илюзии. Вярата, това е силата на чистото съзнание.

    Вярата е духовен кристал на Душата. Вярващият човек е открит и непробиваем. Истинната вяра означава да ти е позволено да влизаш в Бога. Истинната вяра е отломък от Царството Божие. Какво струва бурята пред Истинната вяра?

    Спряха ли кладите силата на богомилската вяра? Не, защото тази вяра е тайнство. Вярата е събудител на енергията на здравето. Да имаш вяра, приятелю, то е да си умъртвил смъртта. Яви ли се вярата, стихията загубва силата си. Казвам: Вярата е могъщо движение на Бога. Преди да са се родили стихиите, вярата е била.
    Из предговор на Книга за вярата, 2013 г.
    Истинската вяра е завръщане и в Истината, и в Бога, и в Покоя. А вярванията са умствени, умствени игри, умствени илюзии.

    Който не владее желанията си, няма вяра – една от диагнозите. Който не владее желанията си – съществата, старите изостанали същества от стари цивилизации, той няма вяра. Може да говори и да я одобрява, но той няма контрол. Той не владее и здравето си, защото който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си. Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш чистота?

    Вярата е надсветовна. Тя е чисто духовна и не принадлежи на някакъв народ. Както и слънцето не е нито арабско, нито българско – не принадлежи само на един народ. Вярата е навсякъде, намира се навсякъде – в джунглата, в пустинята и в дъното на океана.

    Вярвай в другите, за да ги повдигнеш. Надеждата е сантиментална, вярата е духовна, а Любовта е Божествена.
    Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи – съдействаш. Ако вие вярвате във вашия страх, вие го храните, давате му енергия и сила. Иначе страхът е слабо нещо, но ако вие го храните, може да го направите сила.
    Да вярваш в нещо, значи да го оживяваш, да го одухотворяваш и накрая може да го превърнеш в живо същество. Ако това е лошо същество, то ще те гони; ако е светло същество, ще ти помага. Това означава, че вярата е и създател.

    Вярата е могъща динамика и човекът, ако разгърне тази чиста динамика и ако тази динамика е в съгласие с Бога, той може да постигне много неща. Всички чудеса са позволение да имаш право на една динамична вяра и тази вяра да може да действа. Когато е позволено, тя става велико динамо.

    Това, в което вярваш, става твоят господар на живота и затова е много важно в какво вярваш. 
    Вложи вярата си в Бога, а не в звездите и в бъдещето. Вложи вярата си в Бога!
     
    Из лекция, държана на 1-и Април 2014 г.