Елеазар Хараш за ... Въпросите

Тези, които питат "Защо?", привличат безпокойството. Първата буква на "защо" е законът на злото. Когато умът е неспокоен, той все задава въпроси. Когато умът се успокои, въпросите изчезват, защото спокойствието, това е Духът. В присъствието на Духа въпросите си отиват. Нечистият винаги ще задава въпроси. След отговора ще възникват нови въпроси.

Чистият не говори много, той живее в Духа. Значи той е вътре в живота, той е изпълнен от живота. Който е извън живота, задава много въпроси. Това е умът, писачът на кармата. Когато умът задава въпроси, той прави сам себе си смешен, защото Духът е над всички въпроси. Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира.

Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си. Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: "Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?"

Мълчанието е капитал за Духа, а говоренето - капитал за ума. Във висшия свят няма глас, защото там животът е неизразим. И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни.

Умът живее чрез неразбирането, чрез илюзията. В дълбокото виждане на нещата, умът не участва. Умът създава прегради, защото сам той е преграда и това е змията. Дълбокото разбиране е свързано с търпението - единственото, което липсва на хората.
Из книгата Живата вода
Да зададеш един истински въпрос, е велико изкуство. Това е качество на душата, а не на ума. Всичките въпроси на ума са лицемерни. И получа ватсъответнитеотговори. Това преведено означава: Обикновеният въпрос е препятствие за светостта и светлината на отговора.
Из идея за размишление Въпросите, 4 август 1998г.
Свещеният въпрос, т.е. този, който се задава от душата, създава врата и условия за Истината и за невидимия свят да слезе и да те упъти. Това може да стане чрез някого, а може и отвътре. Важно е въпросът да е свещен, а свещеният въпрос не е въп рос на метод. Той е подход към реалността, подход към Истината. Чистият въпрос е свещено условие за среща с реалността. Когато зададеш истински и съкровен въпрос, той те въвежда в Нищото, т.е. в Духа. Тук е Бог (да зададеш въпроса с душа, със смирение, с любов). Тук получаваш не отговор, а нещо повече от отговор – лъч от аурата на Бога и тя в повечето случаи е нещо повече от думите.
Из идея за размишление Въпросите, 4 август 1998г.