Елеазар Хараш за ... Вълкът
Вълкът е смелост, храброст и огромна ненаситност. Същевременно и зло, и хаос – понякога са го наричали и “дявол”, понякога – “благородство”, което означава, че по много неща той прилича на човека. Вълчият вой е много проточен и зловещ, защото той е изгубил нещо от Същността си, нещо от вътрешността си. И сега вие и с това той се е самонаказал.
Във воя на вълка има крещящо отчаяние – много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми, може да ги парализира. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога – душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота и затова той често е самотник.
Вълчата душа е възприемала Светлината, а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината, но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.
Когато вълкът вие много силно, нещо в него е подивяло и той се слива с други стари паднали духове, т.е. своя стар паднал народ на вълците.
Когато вълкът е станал хищник, той е влязъл в забранената енергия. Още много време му трябва, за да излезе от там. Вълците са изпуснали Древната Мъдрост и затова сега, от време на време, когато застанат срещу луната, вият с голяма тъга. Защото много време ще мине, докато им бъде даден шанс да тръгнат в Правия Път.
Някога те са били Търсачи на Истината, но сега им е останало само уединението. Но сияещият Дух е бил изпуснат. Вълците владеят Древното изкуство безшумно да се сливат със сенките. Те са същества, много издръжливи.
Още от Древността хората-вълци са обичали звука на войната.
Древните хора-вълци са обичали звука на войната, а не звука на мира – защото във войната те придобивали свобода, когато побеждавали. Те така разбирали свободата – а не в мира. В мира те загивали и падналото им име, което е наречено в света, е кучета. Те не искали да стават такива кучета и да влязат в това поле. Даже някой път ги наричали и псета – за вълка това е огромна обида. Страстта му към свободата е огромна. Той е постигнал независимост – но тежката независимост, неправилната независимост.
Вълкът следва своя изключително тежък път, но със сърце и с голяма упоритост. Но засега той продължава и дълго време ще продължава да остава в трудния път.
Има случаи, когато вълците са били и човекоядци по време на война – по принуда, поради многото жертви, те са ставали и човекоядци. Това са хора, които имат особена страст към войната и които не се развиват правилно, те се прераждат във вълци.
Във воя на вълка има крещящо отчаяние – много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми, може да ги парализира. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога – душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота и затова той често е самотник.
Вълчата душа е възприемала Светлината, а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината, но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.
Когато вълкът вие много силно, нещо в него е подивяло и той се слива с други стари паднали духове, т.е. своя стар паднал народ на вълците.
Когато вълкът е станал хищник, той е влязъл в забранената енергия. Още много време му трябва, за да излезе от там. Вълците са изпуснали Древната Мъдрост и затова сега, от време на време, когато застанат срещу луната, вият с голяма тъга. Защото много време ще мине, докато им бъде даден шанс да тръгнат в Правия Път.
Някога те са били Търсачи на Истината, но сега им е останало само уединението. Но сияещият Дух е бил изпуснат. Вълците владеят Древното изкуство безшумно да се сливат със сенките. Те са същества, много издръжливи.
Още от Древността хората-вълци са обичали звука на войната.
Древните хора-вълци са обичали звука на войната, а не звука на мира – защото във войната те придобивали свобода, когато побеждавали. Те така разбирали свободата – а не в мира. В мира те загивали и падналото им име, което е наречено в света, е кучета. Те не искали да стават такива кучета и да влязат в това поле. Даже някой път ги наричали и псета – за вълка това е огромна обида. Страстта му към свободата е огромна. Той е постигнал независимост – но тежката независимост, неправилната независимост.
Вълкът следва своя изключително тежък път, но със сърце и с голяма упоритост. Но засега той продължава и дълго време ще продължава да остава в трудния път.
Има случаи, когато вълците са били и човекоядци по време на война – по принуда, поради многото жертви, те са ставали и човекоядци. Това са хора, които имат особена страст към войната и които не се развиват правилно, те се прераждат във вълци.
Из лекция изнесена на 7-и Април 2015 г.
Вълкът се е явявал на някои места като хищник с изключителна сила. Тази сила принадлежи на оп- ределени демони, а вълкът е само служител на тези сили. Вълкът се отличава с голяма, изключителна хитрост. Освен това вълците имат неумолим апетит, който се дължи на демона в тях. Никога не трябва да ядете с настървение, дори и да имате голям апетит.
Из идея за размишление Вълкът демон, 11 август 1995г.
Вълкът е инструмент, чрез който се задвижват де- моничните сили на природата.
Из идея за размишление Вълкът демон, 11 август 1995г.