Елеазар Хараш за ... Войната

Всеки, който не е воювал вътрешно със себе си, ще му се наложи да воюва отвън, ще му се изпрати външен съперник. Всеки външен противник е илюзия.

Когато воюваш със себе си и когато победиш злото в себе си, какво става с войната? Нищо не остава от нея, защото мирът е дошъл и злото няма вече с кого да воюва. Това означава, че победиш ли себе си, вече се освобождаваш от голямата заблуда да се бориш с външни врагове.

Понеже вътрешната война е много трудна, човек обича да се заблуждава с външни победи и медали.

Човек, който е познал себе си, е погребал тотално войната и злото. В него няма абсолютно никакъв конфликт, в него има мир и любов. Този мир не воюва с никого, защото не е необходимо.

Вътрешната война е подобна на външната. Тези два вида войни са една голяма болест на човека, наслоена от много прераждания. Тъй като за да победиш злото, не е необходимо да воюваш - нито външно, нито вътрешно. Злото се побеждава без борба.

Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност, което е заблуждение. Победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява.
Из книга Духовно разбиране на нещата