Елеазар Хараш за ... Вдъхновението

Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. 
Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.
Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш.
Вдъхновението идва само от Бога. 
Докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог.
 
Из лекция, държана на 5 април 2016 г.
Когато вдъхновението посети човека, то създава в него нови измерения, нов поглед за нещата. Вдъхновението е пламък на чистия Дух и то същевременно е огледало, защото в диханието на този пламък се оглежда сам Бог. Вдъхновението е извън Дървото на скръбта, извън Дървото за познаване на доброто и злото.

Вдъхновението идва, когато човек открие смисъла на своя живот, когато търси нещо, което е по-дълбоко от този смисъл, т.е. нещо, което е по-дълбоко от него самия.
 
Из идея за размишление Вдъхновението, 1 септември 1998г.
Човек който няма вдъхновение, може да има амбиции големи но това няма нищо общо с вдъхновението. Може да стане фанатик но не и вдъхновен човек - вдъхновен в чистият смисъл на думата. Според Руми вдъхновението се дава само на тези които във всичките си помисли се стремят само към една цел и това е Истината. И после казва:”Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината”. Не може да има по-висша любов от любов към Истината. И после казва Руми: “Любовта е единственото средство за познаването на Истината”.
Из ИР - ТРИ ДУМИ - “ ТАУБА”, “ВАРА” И “САБР”, държана на 01.05.2001