Елеазар Хараш за ... Бо Йин Ра
Истината е скрита в тъмнината. Но тази тъмнина е само една дълбока илюзия, а всъщност тя е толкова сгъстена светлина, че заслепява. Затова много хора, даже и посветени, които би трябвало да бъдат изхвърлени от пътя на Мъдростта (има такива много),те са я възприели като тъмнина. Мислят, че тя е реална тъмнина. Когато светлината е много силна, тя не заслепява, както и тъмнината. Когато ученикът търси постоянно Истината, той постепенно се подготвя - това е метод, това е подготовка за среща със светлината. По-нататък ще видим, че тази светлина е също пречка за да се познае Истината, защото Истината е скрита зад тази завеса от сгъстена светлина. Тази светлина е също пречка, едно от най-тежките препятствия, които вие като ученици трябва да разрешите в едно наистина велико учение.
Ако човек си отваря очите в мрака, няма голяма опасност. Но в светлината на Бога опасността е голяма и тотална, защото тази светлина е извън пределите на силата на очите и на силата на душата. Но тази светлина още не е истина. Тя е оградата. Тази светлина трябва да бъде проникната, трябва да бъде отстранена. Иначе се получава една жалка мъдрост и такива мъдреци като Бо Иин Ра, Висарион, които нямат нищо общо със светлината на Истината; имат светлина-полусветлина, от която трябва да се спасят. Но все пак трябва да ви кажа, заради Истината, няма критика, че на такива хора обикновено им трябват хиляди години, зада разберат дълбочината на едно такова учение, защото най-трудното нещо е, най-трудно за ученика е да се спаси от светлината. Както за някои е много трудно да се спасят от щастието. Хората знаят, че трябва да се спасяват от нещастието, от тъмнината, от бедността, но от щастието е нещо много трудно, много тънка енергия. Светлината е още по-тънка енергия и затова много мъдреци, които е можело да влязат в по-висша мъдрост, но от страх, от липса на будност, от липса на тотално доверие и от още едно качество, за което ще говорим, което ги е подкосило, те са останали в някаква малка и бедна светлина, без да разберат истинската, дълбоката, тази, която идва директно от Бога; която няма никакви претенции, никакви амбиции, защото това е естествено.
Това проникване и надминаване на светлината може да го направи само човешкият дух. Душата не може. Душата няма такава сила, няма такава власт, защото, според Кабала, тя е полу-светлина. Тя цялата не е изградена от тотална светлина и затова тя не може да направи това. Светлината е пречка. Ако човек иска да се срещне с Истината, той първо трябва да се откаже от тъмнината. Значи, ще вървим последователно, което означава: да се откажем от всяко зло, от най-малкото. После трябва да се откаже от светлината или от всяко добро, от човешкото добро, което всъщност е недобро, за разлика от вечното добро и чак тогава да влезе в Истината, която дава мярката за вечното добро.
Ако човек си отваря очите в мрака, няма голяма опасност. Но в светлината на Бога опасността е голяма и тотална, защото тази светлина е извън пределите на силата на очите и на силата на душата. Но тази светлина още не е истина. Тя е оградата. Тази светлина трябва да бъде проникната, трябва да бъде отстранена. Иначе се получава една жалка мъдрост и такива мъдреци като Бо Иин Ра, Висарион, които нямат нищо общо със светлината на Истината; имат светлина-полусветлина, от която трябва да се спасят. Но все пак трябва да ви кажа, заради Истината, няма критика, че на такива хора обикновено им трябват хиляди години, зада разберат дълбочината на едно такова учение, защото най-трудното нещо е, най-трудно за ученика е да се спаси от светлината. Както за някои е много трудно да се спасят от щастието. Хората знаят, че трябва да се спасяват от нещастието, от тъмнината, от бедността, но от щастието е нещо много трудно, много тънка енергия. Светлината е още по-тънка енергия и затова много мъдреци, които е можело да влязат в по-висша мъдрост, но от страх, от липса на будност, от липса на тотално доверие и от още едно качество, за което ще говорим, което ги е подкосило, те са останали в някаква малка и бедна светлина, без да разберат истинската, дълбоката, тази, която идва директно от Бога; която няма никакви претенции, никакви амбиции, защото това е естествено.
Това проникване и надминаване на светлината може да го направи само човешкият дух. Душата не може. Душата няма такава сила, няма такава власт, защото, според Кабала, тя е полу-светлина. Тя цялата не е изградена от тотална светлина и затова тя не може да направи това. Светлината е пречка. Ако човек иска да се срещне с Истината, той първо трябва да се откаже от тъмнината. Значи, ще вървим последователно, което означава: да се откажем от всяко зло, от най-малкото. После трябва да се откаже от светлината или от всяко добро, от човешкото добро, което всъщност е недобро, за разлика от вечното добро и чак тогава да влезе в Истината, която дава мярката за вечното добро.
из лекция, поместена в ТОМ IV - Живата вода, страница 70