Елеазар Хараш за ... Богомилите
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човек, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими Бога, любими същества на Бога.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна Любов и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове.
Богомилите постигнаха една само избрана смърт в името на по – висше развитие и съществувание.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремена култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”, представителите на Истината и на Бога бяха наречени „ерес”.
Богомилството не е църква, това е жива Любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива Любов до смърт, огнена, безсмъртна Любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на Любовта. Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра.
Богомилите, това е превъзходство над човешката природа и нейното земно мислене.
Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбере Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Богомилството, това е истинско, окултно християнство, вътрешно християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършено отдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна Любов и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове.
Богомилите постигнаха една само избрана смърт в името на по – висше развитие и съществувание.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремена култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”, представителите на Истината и на Бога бяха наречени „ерес”.
Богомилството не е църква, това е жива Любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива Любов до смърт, огнена, безсмъртна Любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на Любовта. Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра.
Богомилите, това е превъзходство над човешката природа и нейното земно мислене.
Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбере Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Богомилството, това е истинско, окултно християнство, вътрешно християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършено отдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Из книгата Мистичният Път