Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Благословението

    Ако искате да познаете Бога, в тръните трябва да видите рози, в тревогите трябва да виждате покой, в болестите трябва да виждате здраве и в смъртта трябва да виждате живот. Или, когато ви обхване голяма скръб, запалете в себе си всички светилници, за да видите благословението на скръбта.
     
    Из лекция Пътят, държана на 25.12.1996
    На земята ученикът се среща с Учителя, за да изработи вечно отношение към Отец. По пътя навътре към олтара на святата пещера, ученикът разбира, че злото е неговото тайно благословение. В света винаги има борба и ако си ученик, тъмните сили ще те атакуват, за да растеш в светлина. Ако си на страната на злото и мрака, тогава светлината ще те атакува, докато се пробудиш или изчезнеш в хаоса.

    Духът не иска да пробужда спящите, защото чрез пробуждането всички фалшиви надежди ще угаснат. За да останат техните надежди, ги оставя да сънуват. Това означава, че проблемът е зло за този, който обича съня и надеждата. Надява се този, който е изгубил любовта си. Този, който люби е в духа. В духа няма надежди, има само живот и пълнота.
    из лекция изнесена през 1996-а година
    В момента когато Иблис е бил прокълнат от Бога, той е започнал да се моли и да хвали Бога - това означава, че той никога не е губил будност - и казал: “Да бъда прокълнат от Тебе Господи е сто пъти по-хубаво отколкото да се отвратя от Тебе. Щом проклятието е от Тебе, то е благословение, защото всичко което излиза от Тебе, от Всесвятия е единствено благословение”.
    Из лекция Тайната на Иблис, държана на 5 септември 2000 г.
    Голямото страдание е голямо съкращение на пътя, което означава огромно благословение. Много същества слизат, за да направиш скок. Това е голямо съкращение по пътя към Бога. То е изключително голямата любов на Бога към тебе.
     
    Из лекция Майстер Екхарт, държана на 5.12.2006
    Страданието заслужава да бъде назовано „забулено благословение“.
     
    Из лекция Стоян Михайловски, държана на 03.06.2014