Елеазар Хараш за ... Благоговението
Благоговението пред всички сътворени и несътворени неща, това е едно от най-дълбоките вътрешни окултни явления. И ако на една преданост и липсва благоговението, точно това благоговение, тази преданост ще се превърне в зло. Според Иблис изкушението идва, за да устоиш и за да се пребориш за Истината в себе си.
из лекция изнесена през 1998-а година
Когато Серафимите се вглъбяват в Неговата Любов, а те се интересуват само от това, това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана. Тука искам само да подчертая думата благоговение, защото ако един ученик има уважение към Учителя той не може да се развива, обаче ако има благоговение, това води до смирение, до дълбочина и т.н. Ако някой път трябва ще се спра специално на тази дума, но тази дума е от съвсем друго измерение, от съвсем друг свят.
Който уважава, който обича Учителя, просто той не разбира законите, но който има любов, не обич, тъй като между любов и обич има огромна разлика, Учителят казва, че Любовта - това е центърът на нещата, а обичта е - периферия. Не може да обичаш хората, т.е . в смисъла на любов, може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така, че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния, и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.
Благоговение, не уважение, а благоговение, иначе изпускаш и вътрешните послания, и Учителя, и връзката с посветените, с техния Дух и т.н. и т.н. Значи, това прилича на човек който е застанал с благоговение пред лицето на океана, гледаш, гледаш и нещо безпределно те обхваща. Потопяваш се в нещо бездънно, в нещо неизразимо. Даже и в този свят човек може да преживее нещо ако застане пред лицето на океана макар, че неговата вода е ограничена като дълбочина. Най-дълбоката вода в най-дълбокия океан е около единадесет - дванадесет километра. В сравнение с Неизразимото което наблюдават Серафимите, тука вече няма такива граници с километри, а просто е бездънно. Когато говорим за Съкровеното, говорим за друга вода, вода която няма дъно. В тази вода на Съкровеното Серафимите утихват и се изпълват със абсолютен и свещен трепет. Именно от тях е произлязло благоговението, те са го предали на другите същества в Дървото на живота и именно от тях, който го е възприел правилно, той го има и го носи, и чрез това ще израсне.
Серафимите утихват и се изпълват със свещен трепет. От това скрито величие, но това е само едно бегло описание и сравнение, тъй като аз не мога да го опиша използвам приблизителни сравнения. Разбира се това е бедно сравнение което Ви давам но все пак то е нещо. Серафимите са в непрестанно съзерцание на неизразимото море на Неговата безпределна Любов. Те даже не се интересуват от мъдростта Му както Херувимите.Те се интересуват единствено от Неговата Безпределна Любов. Те знаят, че тя е тайна и постепенно се приближават към нея, разбира се без да я достигнат. Значи гледат, наблюдават, проникват в известен смисъл, съзерцават но край няма. И така благодарение на това постоянно съзерцание в любовта, в неизследимото, те се изпълват със свещения огън на живота. По този начин те се изпълват с огън, наречен “свещеният огън” и с това превъзхождат всички други йерархии. Затова Учителя казва, че любовта е основата на всяко развитие, че любовта превъзхожда всяко знание, че любовта превъзхожда съдбата и т.н. Основата на развитието е любовта. Имаш ли любов, имаш Бог, имаш и развитие. Нямаш ли любов, всичко се променя. С това те превъзхождат всички други йерархии и затова те са най-близко до Древния Старец - Древния Незнаен. Както казах, казвам това защото Херувимите се вглъбяват по съвсем друга причина. Те се интересуват изключително от Неговата Мъдрост и Пре-Мъдрост. Те също имат Съкровеното в себе си, също имат голяма любов, но те се интересуват повече от Неговата скрита Мъдрост. Думата Серафими поради това, че са изпълнени от този огън, в превод означава “свещен пламък”. Думата Серафим - от тука е произлязло тяхното название, тази дума означава “свещен пламък”. Означава още от ватански превод “огнен отломък” - от същността на Съкровеното. Затова те са наречени пламтящи огнени същества, пламтяща огнена любов, и още ги наричат живи святости, и това е точно така. Наречени са пламтящи същества, огнени същества, свещен огън, свещен пламък или живи святости. Това е тяхната същност, защото те горят само в любовта, в любовта си към Древния и с тази любов те се възпламеняват в самите себе си.
Който уважава, който обича Учителя, просто той не разбира законите, но който има любов, не обич, тъй като между любов и обич има огромна разлика, Учителят казва, че Любовта - това е центърът на нещата, а обичта е - периферия. Не може да обичаш хората, т.е . в смисъла на любов, може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така, че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния, и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.
Благоговение, не уважение, а благоговение, иначе изпускаш и вътрешните послания, и Учителя, и връзката с посветените, с техния Дух и т.н. и т.н. Значи, това прилича на човек който е застанал с благоговение пред лицето на океана, гледаш, гледаш и нещо безпределно те обхваща. Потопяваш се в нещо бездънно, в нещо неизразимо. Даже и в този свят човек може да преживее нещо ако застане пред лицето на океана макар, че неговата вода е ограничена като дълбочина. Най-дълбоката вода в най-дълбокия океан е около единадесет - дванадесет километра. В сравнение с Неизразимото което наблюдават Серафимите, тука вече няма такива граници с километри, а просто е бездънно. Когато говорим за Съкровеното, говорим за друга вода, вода която няма дъно. В тази вода на Съкровеното Серафимите утихват и се изпълват със абсолютен и свещен трепет. Именно от тях е произлязло благоговението, те са го предали на другите същества в Дървото на живота и именно от тях, който го е възприел правилно, той го има и го носи, и чрез това ще израсне.
Серафимите утихват и се изпълват със свещен трепет. От това скрито величие, но това е само едно бегло описание и сравнение, тъй като аз не мога да го опиша използвам приблизителни сравнения. Разбира се това е бедно сравнение което Ви давам но все пак то е нещо. Серафимите са в непрестанно съзерцание на неизразимото море на Неговата безпределна Любов. Те даже не се интересуват от мъдростта Му както Херувимите.Те се интересуват единствено от Неговата Безпределна Любов. Те знаят, че тя е тайна и постепенно се приближават към нея, разбира се без да я достигнат. Значи гледат, наблюдават, проникват в известен смисъл, съзерцават но край няма. И така благодарение на това постоянно съзерцание в любовта, в неизследимото, те се изпълват със свещения огън на живота. По този начин те се изпълват с огън, наречен “свещеният огън” и с това превъзхождат всички други йерархии. Затова Учителя казва, че любовта е основата на всяко развитие, че любовта превъзхожда всяко знание, че любовта превъзхожда съдбата и т.н. Основата на развитието е любовта. Имаш ли любов, имаш Бог, имаш и развитие. Нямаш ли любов, всичко се променя. С това те превъзхождат всички други йерархии и затова те са най-близко до Древния Старец - Древния Незнаен. Както казах, казвам това защото Херувимите се вглъбяват по съвсем друга причина. Те се интересуват изключително от Неговата Мъдрост и Пре-Мъдрост. Те също имат Съкровеното в себе си, също имат голяма любов, но те се интересуват повече от Неговата скрита Мъдрост. Думата Серафими поради това, че са изпълнени от този огън, в превод означава “свещен пламък”. Думата Серафим - от тука е произлязло тяхното название, тази дума означава “свещен пламък”. Означава още от ватански превод “огнен отломък” - от същността на Съкровеното. Затова те са наречени пламтящи огнени същества, пламтяща огнена любов, и още ги наричат живи святости, и това е точно така. Наречени са пламтящи същества, огнени същества, свещен огън, свещен пламък или живи святости. Това е тяхната същност, защото те горят само в любовта, в любовта си към Древния и с тази любов те се възпламеняват в самите себе си.
из лекция изнесена през 1998-а година
Основната заповед: Безмълвствувай в Бога. Това разбира се не е за ментални хора, а за духовни същества, които са се определили в своя път. Защото (исихастите) те казват: Благословено е благоговенното безмълвие. Значи при мъдрото безмълвие има благоговение. При мисловния, при менталния човек няма благоговение. Затова той просто има мълчание, той няма безмълвие, той не познава тишината. Има мълчание и в това мълчание се явяват най-различни неща, дори и положителни неща могат да го подведат.
Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа.
Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа.
из лекция за исихазма и Исихия
Според Хермес благоговението е знание за Бога (става въпрос за чисто, духовно знание). И който познава Бога не се подчинява на съдбата, не е подчинен на съдбата и е защитен от демоните. Според Хермес, единствената защита срещу демоните е благоговението. Тук става въпрос за това чистосърдечно, топло и искрено чувство. При тази истинска, чиста любов, цялата тя е свързана с това благоговение, което след време ще обясня.
из лекция изнесена на 03.11.1998 г.
Хората на Истината, това по което се отличават от обикновените хора е, че те имат свещено благоговение пред живота. Вие сте чували Учителя да дава три професии като забранени: ловец, кръчмарин и касапин. Тези трите категории хора, примерно да кажем ловецът, това е човек, който няма никакво свещено благоговение пред живота и разбира се това след време се плаща. Това са хора, които нямат.
из лекция изнесена през 1998-а година
Човек, който има жажда за власт, няма благоговение към живота. Това е мярка. Може да е прикрито, но това е мярка и тези в тази чакра разкриват пътищата на своите желания. Човек, който има нечисти желания, може да мисли че жаждата за власт е нещо правилно, защото тогава нечистотата, заблуждението става силно. И става нещо естествено, то съпровожда човека като спътник. Но в чистотата на сърцето това желание отпада, желанието за власт се разпада.
из лекция изнесена през 1998-а година