Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Безкрайността

    Истинният и мъдър човек е единен и с вечността, и с безкрайността. В очите на този човек, мъдрия човек, няма нито живот, нито смърт, както е при Лао Дзъ. Има само Бог, т.е. само Дао и само безкрайност. Няма такива ограничения като живот и смърт. Мъдрият човек, каквото и да говори, и да не говори, е все едно – той е същност. Той живее в своята безкрайност и пълнота. Мъдрият се ражда, но не е роден, защото Безкрайността сама по себе си е неродена. Мъдрият не е щастлив, мъдрият е безкраен. Мъдрият човек не търси манастир, нито забележете, уединение, защото той е открил в себе си третия бряг на реката, собствената си безкрайност, великата плерома.
    Из лекция Третия бряг на реката, държана на 1.04.2008
    Ти си Брахман нероден. Осъзнаеш ли това, ставаш бездънен. Може ли тогава смъртта и живота да те докоснат? (Значи, ставаш бездънен, безкраен, бездна) Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в мястото отвъд хармонията; Брахман е потопен в Абсолюта.
    Из ИР Третия бряг на реката, изнесена на 1.09.2009
    Човекът е велика и мистична безкрайност, според толтеките. Той е една велика безкрайност, едно вечно пътешествие, едно вечно търсене, което означава постоянно обогатяване. Такъв е човешкият дух, нищо не можеш да направиш – просто няма смърт. Никой човек не може да направи нищо по въпроса, просто смърт няма. Не можеш да познаеш човека до тебе – той е Велика безкрайност. Човекът е бездна, подобен на Любовта. Без постижения на своята безкрайност човек не може да се освободи от вселенската илюзия. А това означава според толтеките, че човек трябва да си изработи лично едно безупречно отношение към Истината. Не просто отношение, а едно безупречно отношение.
    Из лекция Тескат Липока, държана на 06.09.2005
    Истината за толтеките е била много важна, защото имала очи от безкрайност – т.е. нещо, което надхвърля всички ограничения. Но толтеките знаели, че било много трудно да имаш истината постоянно в себе си. Тези, които имали истината постоянно в себе си, били от най-високата степен. Това не е степента дракон-вълк, третата степен при толтеките; това е най-високата степен – дракон-орел, което означава – това е степента на Старците и предците – тяхните древни Старци, велики Учители и предци. Само те имат постоянно Истината в себе си. Дори и толтеките в третата степен понякога изпускали за малко Истината.
    Из лекция за Толтеките, държана на 2.05.2006
    Свещената река няма извор, няма начало. Тя извира от себе си, от своята вечност. Пътят на тази легенда е много дълбок. Това е вътрешен път и той води към безкрайността. Свещената река изтича от себе си и се втича в себе си. Тя е без граници и без предели.
     
    Из лекция Свещената река (идея е от Боян Мага, ръководител на богомилите) държана на 27.11.1996.