Елеазар Хараш за ... Африканската мъдрост
Казват африканците: Кажи истината и угаси дявола.
Из лекция Африканската мъдрост държана на 3.10.2006.
Африканската мъдрост е много дълбока. Тя също има корени в Атлантида. И казват хубави неща с прости думи – африканците, които ние наричаме племена. Има племена, които нашата цивилизация трябва да ги гони с хиляди години.
Мъката е като голямо съкровище, не се отваря пред всеки, а само пред този, който може да я разбере.
Тя е наистина голямо богатство, но на една бедна душа, на един беден ум за какво да се отвори – той ще измисли нещо друго, няма да я оцени, няма да изкара тайната поука от нея. Ще изкара човешка поука, вместо поука Божествена.
Правилното слово е по-могъща сила от амулета.
Ти не виждаш слона на собствената си глава, а виждаш въшката на чуждата глава.
Беше ми мъчно, че нямах обувки, и тогава видях един човек с отрязани крака.
Когато нямаш враг вътре в себе си, външните врагове нищо не могат да ти направят.
Корените не знаят какво са си наумили листата.
Мъката е като голямо съкровище, не се отваря пред всеки, а само пред този, който може да я разбере.
Тя е наистина голямо богатство, но на една бедна душа, на един беден ум за какво да се отвори – той ще измисли нещо друго, няма да я оцени, няма да изкара тайната поука от нея. Ще изкара човешка поука, вместо поука Божествена.
Правилното слово е по-могъща сила от амулета.
Ти не виждаш слона на собствената си глава, а виждаш въшката на чуждата глава.
Беше ми мъчно, че нямах обувки, и тогава видях един човек с отрязани крака.
Когато нямаш враг вътре в себе си, външните врагове нищо не могат да ти направят.
Корените не знаят какво са си наумили листата.
Из лекция Африканската мъдрост държана на 3.10.2006
АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА
(Първа идея за размишление)
Казва се: Как да излекуваш страха.
Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял... Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:
– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?
– Аз съм ловец, търся дивеч.
Байе му казал:
– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!
– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?
– Големият страх ме вкара в тях.
– Значи, големият страх ще те изкара!
– Как така?
– Сега ще видиш.
Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко... И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.
(Първа идея за размишление)
Казва се: Как да излекуваш страха.
Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял... Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:
– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?
– Аз съм ловец, търся дивеч.
Байе му казал:
– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!
– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?
– Големият страх ме вкара в тях.
– Значи, големият страх ще те изкара!
– Как така?
– Сега ще видиш.
Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко... И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.
Из Африканска приказка изнесена на 6 декември 2016