Книги

default

Афоризми за Фана

Предговор:

Фана е състоянието на Бога, защото изчезналост значи съществуване в Нищото, а битие значи умиране.
Ние не сме се родили в този свят, а сме умрели и затова трябва да се върнем в Бога чрез фана.
Фана е създаване на Бога отвътре.
Фана е дар на преданата Любов към Бога.
Фана е неизразимият живот на безумните по Бога.
Само изчезналият в Бога съществува, защото е в Нищото.
Фана прекрачва и този, и онзи свят, и вселената.
Фана е тотално отстраняване на сътворението от булото.
Във фана няма религия и наука, а само Бог.
Чрез фана Бог ни дарява Себе Си.
Фана е отвъд човешкия опит. Тя е Дар на Милостивия.
Фана преподава Бога, а не религия и наука.
Без фана каква пълнота можеш да имаш?
При Бог не може да има „аз“ и „ти“.
Фана е тоталното унищожение на света и булото.
Само отдаденият на Бога може да наблюдава своето несъществувание в Скритостта.
Изчезналият в Нищото на Бога е винаги блажен, а храната му е Покоят.
Нищото идва, когато тебе те няма.
Самовглъбяването е подготовка за изчезването.
Бог трябва да е твоят живот, защото ти не си живот.
Във фана Го откриваме, защото Той го е пожелал.
Целта не е да разбереш Бога, а да се слееш с Него.
Фана е обетованата земя, неизразимото състояние – скритата наситеност, тихата преизпълненост, която е отвъд всяка представа.
Ако аз съм изчезнал – Той е изчезнал в Себе Си.
Колкото повече мислиш за Бога и за своя Учител, толкова повече увеличаваш своето отсъствие.
Скритият Бог е, Който осъществява фана в човека.
Изворът е извор, защото е разтворен в Бога.
Никой не е господар на фана, фана е Дар на Милостта.
Чрез фана ставаме част от Неговата Несътвореност и Незнайност.
Фана е допусната, за да Го преживееш, а не за да Го видиш.
Фана е реалното спасение на човека и човечеството.
Фана е над всички Писания и слова.
Фана е нещо скрито в Скритото и затова си остава скрита.
Чрез фана Бог те скрива в Себе Си.
В смъртта само оживяваш, а във фана ставаш безконечен, несътворен.
Фана е печатът на Мъдростта.
Човекът на фана излива Божията Любов върху хората.
Само човекът на фана може да даде Любов на другите.
Бог може да живее постоянно само в Нищото и в Нищите.
Само във фана е разцъфтяването, а не в живота и смъртта.
Никой не може да управлява изчезналия Суфи, защото го няма този, който може да бъде управляван.
Само когато си изчезнал в Бога, ще имаш доказателството за Бога, но то няма да ти трябва.
Фана е Незнайност и Пълнота. Нищо не можеш да кажеш за Незнайното и нищо не можеш да прибавиш към Пълнотата.
Човекът на фана е изгубил смъртта си – тя го търси и не може да го намери.
Веднъж смъртта попитала един Суфи: „Как така не можах да те уловя?“. Суфи ѝ казал: „Аз ти помахах, но ти не ме видя – гледаше в друга посока“.
Фана е преди живота и смъртта, тя е древно неродена.
Човекът на фана е извън сърцето си и затова има сърце – Сърце от Полъх.
Суфи се е родил, за да изчезне в Бога и той знае това.
Един Суфи казал: „Този свят е така създаден, че да жадуваш за изчезването си, е най-доброто нещо“.
Който е изчезнал от ума, е изчезнал от своята карма. Той се е разтворил в кармата.
Фана – това е Той Самият – Фана е живот в Неземното време, или в Божественото Безвремие.
Изчезналият е блажен, защото е изпразнен от света – друга е Сърцевината му.
Суфи е неизвестен свят в света.
Само който е изчезнал, е станал Храм, защото само Несътвореното е Храм.
Фана е островът на Покоя.
Фана е изтъкана от неизречено Слово.
Човекът на фана има очи, отстранили света.
Суфи, който е постигнал фана, има безмълвно красноречие.
Изчезналият е приятел на Бога.
Фана е безмълвната красота на живота.
Фана е ясен говор на Неизразимото.
Суфи скита в света като изчезнал.
Самият стремеж на Суфи е изчезващ.
Смъртта се загледала в един Суфи и му казала: „Защо не те познавам?“. Суфи казал: „Защото се изгубих в себе си“.
Фана е непробиваемото царство.
Фана е заключена врата за земните хора. Те сами са я заключили.
Фана е живот в Сърцевината на Бога.
Всички Висши Същества са разтворени. Всички низши – са затворени да се учат.
Във фана се разпада и животът, и смъртта – заражда се Новото, Бог в човека.
Фана е поглъщане от Всепоглъщащия.
Фана прегръща Божественото Начало в човека.
Умът не познава Фана, защото няма сърце.
Фана е Тайна, скрита в сърцето на човека.
Фана е състояние над ума и света.
Фана означава, че си разрешил себе си, като си се отдал.
Знанията не преобразяват. Само фана е преобразяваща, защото Бог се вселява в нея.
Фана е изначалната, древна Нероденост.
Фана е Чистият достъп до Бога и Скритостта.
В сравнение с фана, доброто и щастието са зло.
Във фана няма двама, има само Единство. Тук Той заживява в тебе със Себе Си и ти дарява Своята Изначалност.
Замисълът да се родите е зикр и фана. Всичко друго е суета и многобройни прераждания.

Когато изчезнах, станах цялостен.
Ал Халладж

Фана означава да се храниш с Бога и да станеш Неговата храна.
Във фана няма земя, няма свят, няма звезди и вселена – чисто, свободно пространство, свободен Дух – птица без гнездо, без ограничение.
Във фана няма спасение, защото го няма този, който да бъде спасен.
Фана е потокът на Ефира.
Фана е разтваряне на Любовта в Любовта – това е метод на Любовта.
Фана е синът, който се връща в Бащата, в Нищото.
Фана е скриване в Дълбините на Бога.

Можете да поръчате от:
portal12.bg www.svetanaknigite.com