ТЕМИ: А-Я

default

Елеазар Хараш за ... Апокрифите

    Апокрифите са древна мъдрост – нарича се още “скрита мъдрост”, някой смятат че не е Боговдъхновена, но всички апокрифи които досега съм прегледал без изключение са Боговдъхновени, но не казвам, че всички са, има белези, някой апокрифи не са, но тези които аз преглеждам са именно Боговдъхновени.
    Из лекция Мъдростта на Апокрифите, изнесена на 5 ноември 2002г.
    Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешиха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.
    Из лекция, изнесена във Варна на 2-и Август 2016 г.
    Дълбокото, истинско и опасно знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите – то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. 

    Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.

    Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи – казва: „Само в Светилището на Истината се намира Освобождението. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес“. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление и в това има даже някаква логика.

    Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия – не тази, която е за деца – неизвестната Библия е над 40 – 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията – няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“.

    Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже – казва Учителя – Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат – Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат. 

    „Той надминава – казва Христос за Своя Бог и Отец – Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“

    Стремежът към съвършенство е погрешен. Само Бог е Съвършен – никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ – нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ – казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне – освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някой, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува – няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец – това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.

    Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите.

    Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешиха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.
    Из лекция, изнесена във Варна на 2-и Август 2016 г.
ОЩЕ РЕЗУЛТАТИ ЗА : "Апокрифите" ...