Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Апокрифите

    Дълбокото, истинско и опасно знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите – то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. 

    Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.

    Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи – казва: „Само в Светилището на Истината се намира Освобождението. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес“. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление и в това има даже някаква логика.

    Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия – не тази, която е за деца – неизвестната Библия е над 40 – 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията – няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“.

    Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже – казва Учителя – Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат – Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат. 

    „Той надминава – казва Христос за Своя Бог и Отец – Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“

    Стремежът към съвършенство е погрешен. Само Бог е Съвършен – никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ – нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ – казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне – освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някой, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува – няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец – това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.

    Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите.

    Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешиха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.
    Из лекция, изнесена във Варна на 2-и Август 2016 г.