Акценти по теми

default

Елеазар Хараш за ... Айнщайн

    И при Айнщайн има големи заблуждения: това, че Вселената се била разширявала...

    Той разбира се някога ще израсне, красивото при него е стремежа да търси, не е намерил, но търсачеството е нещо хубаво.
    Из лекция Трите внимания на война, изнесена на 5 октомври 2004г./ Из лекция Въведение в тайните на Египет, изнесена на 5 ноември 2002г.
    Научната информация няма отношение към мъдростта. Представете си само Айнщайн до Христос и Мелхиседек. Нещо повече, не само че е невежа, не става за нищо.
    Из идея за размишление Пътят, 5-ти август 2008г.
    Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина. Браво на второто изречение, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил. Просто в него има едно дете, което е много хубаво, защото аз харесвам трудолюбието на тези учени, нищо че невежеството остава. Но трудолюбието е много ценно и той е казал някои ценни зрънца: Аз никога не се занимавам с надежди; Аз никога не вярвам в бъдещето, защото то идва прекалено бързо. Някои неща напипва, налучква, но си остава далеч от Мъдростта, но има нещо хубаво в този човек. С единият крак кажи-речи е суфи, защото казва: Нямам никакви приятели, нямам семейство, нямам държава. Нещо е тръгнал, запътил се е и някога ще се получи, защото трудолюбието винаги дава много хубави резултати. Затова много ценя такива хора.
    Из лекция Овладяване на съдбата, изнесена на 7 юни 2005г.